За теб
Бъди ти птица.
Докосни ме.

Уморих се, писна ми да тичам.
Уморих се, нищо друго аз не искам.
Уморих се, няма да надничам.

След дълго отсъствие аз се върнах. ТУК. Бях забравила за себе си . Мислех си, че ме няма. Ежедневието ми беше интензивно и натоварващо. Затова се загубих там някъде между хората...ИЗЧЕЗНАХ...ПОТОПИХ СЕ...НЯМАШЕ МЕ. Но скокнах и ето ме от...

Човекът
И търсеше човекът своята съдба във времето разделно.
Опиянен остана там, макар и сам с бремето неделно.

За синьото аз знам, че е далечно.
За жълтото, че свети вечно.
Зеленото ще бъде цвят на свежест нежна.

Не всеки ден е Великден. Не всеки ден си правим равносметка на дните изминали преди Възкресение Хрисотово. Може би на този ден ние се замисляме за делата си за думите, които сме изрекли, за нанесените обиди от нас към другите и на другит...

Така ще премине вечерта за мен. В опичане на агнешко месо. :) До преди няколко часа се правих на готвачка-оказа се сполучливо. Задушавам си месце. Макар да знам, че днес точно не се хапва нищо. Но след толкова тежка седмица тряше да си п...

Искам да се нафффърфоля, без да се озоря...
Искам да надничам, без да тичам...
Хората да гледам как настъпват се В ТРАМВАЯ...

Вървях в гората боса.
И пареше ме утринна роса.
Като кошута, тъмнокоса, аз тичах, търсех те СЕГА!

 
Обсебват ме твоите очи.
И погледа мил и тревожен.

Извиках славея да ми попее.
Сърната исках да ме утеши.
Калинката на точици да ме омае,

Ако надничам остро в твоят поглед.
Ако те искам без позор.
Ако заровя пръсти в тежък мор.